Книги 2017

Преди да почна да пиша това споделих на едно Дойчен мойче, че доста писане ме чака, тъй като през цялото време ме е мързяло да седна да пиша и сега има доста акумулиран материал и той предложи да съм по-практичен и споделя топ 3 книги. На майтап метнах „ако ще е топ нещо, то нека да е топ ЦЦ“ и тъй като съм мъж на думата си, ето ви топ 4 актриси с големи очевадни очи:

  • Лана Родес
  • Джесика Робин
  • Касиди Банкс
  • Кет Денингс

И нека минем основната тема:

Художествена литература х Реалност

  • „Цар плъх“ от Джеймс Клавел – Книгата е отражение на човешката психология и животът на военнопленниците. Много добре как описва при равни (мизерни) условия, едни се издигат, а други остават си мизерници. Може ли един обикновен редник да има по-голяма власт от по-висшите хора в йерархията? Да! И за да се случи това той трябва да разполага с хитрост и големи топки. Всеки възход има и падение. При определение условия, хората могат да са повече плъхове от плъховете. Главният ни герой е цар на плъховете във военнопленническия лагер, но идва времето, когато царят не е толкова силен и влиятелен и по-младите плъхове го разкъсват и се появява новия цар. Авторът с отвратително реални детайли описва живота им в лагера и кара читателя да си казва „добре, че не съм бил там“.
  • „Божествена комедия“ от Данте Алигиери – За мен беше различно преживяване прочитането на тази книга. Ако става въпрос за най-дълъг текст, който съм чел, състоящ се от римуващи се стихчета, то най-вероятно е на Явката, Жлъчката или МФ Дум. На тази тема „Божествена комедия“ постави нов рекорд за мене. Цяла книга, съставена от терцини/тристишия, разказващия за преживяванията на 35-годишният Данте, който почва от повърхността на земята и стига до деветия кръг на Ада, като слизайки на по-долен кръг вижда хора, които били все по-долни приживе. Няма да ви обиждам, обяснявайки, че не става въпрос за комедия в съвременния смисъл на думате 😉
  • „Ферма на животните“ от Джордж Оруел – Както ще стане ако животните почнат да недоволстват от хората и ги изгонят от фермата? А после свинете поемат властта? С две думи, това е съкратена версия на книгата „1984“ на същия автор. И двата книги заслужат да бъдат прочетени. За по-мързеливите от вас, ето ви анимационен филм, създаден по книгата. 🙂
  • „Пикник край пътя“ от Аркадий и Борис Стругацки – Извънземните са посетили Земята. Не са дошли нито с мир, нито пък да воюват с нас. Просто са дошли и са си отишли, оставяйки след себе си 6 Зони, където природните закони не са това, което са и достъпът на цивилните е забранен. И както винаги, алчността на хората надделява над разума и се появяват столкърите(хора, които влизат в Зона и без разрешение изнасят неземни вещи с цел продажба). Самата история се върти около столкърите и демонстрира какво се случва когато маймуни(т.е хора) се занимавам с неща, които не разбират.
  • „На дъното в Париж и Лондон“ от Джордж Оруел – „На дъното в Париж и Лондон“ е първата книга на Джордж Оруел. Може да сметне и за автобиография. Живял е в мизерия, гладувал е с дни. Бил е скитник и бездомник. Правителствата не са направили нищо дългосрочно за него и други хора като него. Малко хляб и супа, нощувка на топло и биват изгонвани към следващата дестинация за храна и нощувка. Десетки километри път дневно за оскъдна храна и нощувка на топло. Работа има, ако човек има връзки или голям късмет. А да имаш работа означава стая в мизерен пансион, храна и цигари. Ако става въпрос за отвратителната реалност, има доста общо с „Цар плъх“.
  • „Флатландия“ от Едуин А. Абът – Представете си двуизмерен(плосък) свят, който се обитава от плоски същества. Докато нормалния живот си тече, една от фигурите/съществата сънува lineland(едноизмерен свят, състоящ се от правя линия и нищо повече) и контактува със съществата от този свят. Той прави съвсем нормални неща за жител на Флатландия, ала това изглежда свръхестествено за жителите на лайнландия, тъй като са ограничени като сетива и мислене. По-късно нашето плоско приятелче бива посетено от триизмерна форма на живот и реагира така както са реагирали жителите на лайнландия на него. Карл Сейган много добре описва основната идея.

Кърт Вонегът

  • Кланица 5 – Втората световна война. Пътуване във времето. Извънземни. Историята се върти около Били Пилгрим, който участва в „кръстоносен поход на децата“, тъй като бива изпратен на бойното поле, докато е много млад и без никаква военна подготовка. И докато той и неговият „приятел“ са пленници на нацистките войници, Били започва да прави неконтролируеми скокове във времето. Ту отваря очи час преди сватбата на дъщеря си, ту на Тралфамадор(извънземна планета) в кафез, като животните в зоопарка. Книгата много ми допадна, защото няма подредена времева линия и много добре описва войната, като представя болезнените моменти като комички.
  • Бог да Ви поживи, мистър Роузуотър – Нормално ли е много богат млад човек да се премести в малко селце и почне да дружи с бедните жители, да пие с тях и винаги да им помага? Той позор и срам ли е за семейството му? Заслужава ли да бъде определен като „луд“ и да му отнемат милионите, защото е „неадекватен“? Цялата история е разказана по-привлекателен начин и за пореден път Вонегът успя да ме изненада с края си(не защото съм глупав, а защото се фокусирам върху сега и забравям да помисля какво ще се случи в следващия момент).
  • Сирените от Титан – Землянин, който има повече пари от Пабло Ескобар, само защото баща му бил късметлия(или пък Съдбата има любимци). Марсианска армия, която напада Земята. Живеене в пещерите на Меркурий. И най-накрая Титан(спътник на Сатурн). Тези 4 изречения изглеждат несвързан, ако не сте прочели книгата. Една доста, доста странна история, която кара човек да разсъждава за Късмета, Съдбата и Бог. А къде са Сирените? На дъното на басейн, покрити с водорасли, защото…
  • Добре дошли в Маймунарника – Като чуя това, много се паля. Вонегът е написал страхотни разказчета. „Утре, утре, утре“ – нали хората мечтаят за безсмъртие или поне дълголетие? Еми, измислят хапчета, които удължават човешкия живот и какво получаваме? Четири поколения живеят в един малък апартамент и ако някой гъгне, дядото(собственик на апартамента), може да изрита всички на улицата. „Елен в завода“ – много добре описва как се чувства човек(с душа) в ентерпрайс/корпорационна/бизнес среда. „Харисън Бержерон“ – 2081-а и най-накрая хората са напълно равни, но как? Еми ако си по-силен, слагат ти тежести, ако си по-красив, слагат ти маска, ако си по-умен, слагат радиопредаватели в ушите ти за да могат ти пречат да мислиш, пускайки силни и дразнещи звуци. Не може ли да откажеш да носиш тези „тежести“, може, защо да не може, ама ставаш публичен враг номер 1. На’ви равенство.
  • Съдби, по-лоши от смъртта – Мислех, че най-лошото нещо случило се на Кърт Вонегът е бомбардировката над Дрезден, където оцелява на косъм, ала то имало по-лоши неща. Например, самоубийство в семейството, опит за самоубийство от негова страна, синът му е страдал от шизофрения и ред други далеч неприятни неща. Тази книга помогна ми да опозная Кърт Вонегът, както и да разбера какво кара да е такъв циник.

Развитие

  • „Предвидими резултати в непредвидими времена“ от Стивън Кови – винаги има фактори, които пречат да постигнем желаните резултати. Без значение, дали става въпрос за отделен индивид и лични цели или пък корпорация и годишни бизнес цели, винаги има пречки. Кови предлага простички правила и принципи(на опростен и приятен) за отстраняване на тези пречки.
  • „Практическото мислене“ от Едуард Де Боно – основната тема на книгата е всекидневното мислене и функционирането на ума. Посредством един елементарен експеримент описва 4 начина да бъдем прави, 5 нива на разбиране и 5 нива на грешене. Приятна и лека книжка, ако се интересувате от човешкото мислене.
  • „Най-големите бизнес истории на всички времена“ от Forbes – Какво е общото между Бил Гейтс и Хенри Форд? Между Мери Кеш Аш и Джон Рокфелер? Между Уолд Дисней и Рей Крок? Те са успешни бизнесмени, които имат нужните качества не само за да оцелеят, но и да повлияят на целия бизнес. Те са хора с въображение, решителност и готовност за поемане на риск.
  • „Монахът, който продаде своето ферари“ от Робин Шарма – съвременна приказка за възрастните. За възрастните, които гонят грешни цели в живота, изморяват се неусетно, нещата почват да куцат, ама те не спират, защото трябва да са успешни и после „ух, това ме боли, не мога да спя, напоследък съм нервен“. В много сбита форма, книгата се състои от съвета „Опростете си живота“. Има доста клиширани мъмбо-джъмбо неща за откриване на истински цели и бла-бла-бла, описани по доста елементарен начин, все едно влогър обяснява за посещението си в Индия и какво просветление е получил…
  • „Тайните писма на Монаха, който продаде своето Ферари“ от Робин Шарма – продължение на приказката за възрастните. Доста голямо предимство в сравнение с предната книга, е че има действие. Докато в първата книга сядат двама и само си говорят, то тук главният герой обикаля света и се запознава с нови хора, които ще му помогнат да проумее неща. И все пак си остава съвременна приказка за възрастни.
  • „Трябва да имаш яки топки“ от Лари Уингет – От самото заглавие разбирате, че авторът използва по-груб език за да каже някои истини. По най-безсърдечния начин описва къде се провалят хората и не го е срам от това. Да, звучи като задник и какво от това? Около нас има предостатъчно премили хора, които няма да ни кажат, че се проваляме и за това сме виновни ние. И тези хора вместо да ни кажат истината, ще ни утешат, ще кажат да погребем миналото и тн. После ще почнем нещо ново и евентуално пак ще се провалим и ще следват утехи, препоръки, позитивно мислене. Майната му! Вашият провал е ваша грешка! Или си вземате поука и продължавате по-мъдро, или тичате в Колелцето на хамстера. Ако сте нежен и само позитивно мислещ човек, тази книга не е за вас! За драгите ми читатели-орхидеи препоръчвам книжки за оцветяване – там няма нищо грубо и негативно, все позитивни неща.
Advertisements