2017 = Agnosco veteris vestigia flammae!

Ако съдя по думите на другите – аз съм добро момче, което не вреди никому. Разберете го като „безобиден“. Години наред и родителите ми са мислеха, че съм послушен, защото бях мълчалив. Горките те – виждат една фасада и съдят по това – както и съдят книгата по корицата. Да, прави са, донякъде минавам за „добър“ човек. Но не знаят, че съм и ядосан.

Ядосан съм на човека, който разплака скъп и близък човек за мене. Ядосан на познат, който се отнася грубо с хората. Ядосан на себе си, че съм толкова леснодостъпен.
Ядосан на хората, за които любовта е нищо повече от публикуване на снимки с любимата/любимия във Фейсбук, и на хората, за които думата „любов“ означава само бурен Швепс с привлекателен индивид от другия пол. Ядосан съм на късогледи хора. Ядосан на безотговорните. Ядосан на неблагодарните.
Добър человек, но и ядосан.

Книги

Тази година успях да балансирам между художествената литература(предимно Кърт Вонегът), развитие и техническа литература. Ако искате повече информация по темата -> чоп-чоп.

Хора

Накратко за хората

аз: да знаеш – много хора = хаос
аз: ще купим ****** на ******
аз: ама не може ли това, ама оновае по-добро
аз: защо онзи не е включен
мой: донякъде е така
мой: ама донякъде само :Д
мой: тогава трябва един да се надигне, да удари по масата и да каже „Така ще направим. Точка. Стига сте спорили“
мой: и всичко приключва
аз: „полиотическа коректност“
мой: забелязъл съм че просто трябва да се вземе решение
мой: в такива ситуации
аз: казах им краен срок – да си знаят
мой: може да има 1-2 недоволни, но на фона на цялостната организация и благото на всички – тяхното мниение отпада
мой: мога да бъда груб ама не е за предпочитане
мой: не е нужно да си груб
аз: https://en.wikipedia.org/wiki/The_miller,_his_son_and_the_donkey
аз: еми всичко което не им допада е грубо на хората
мой: по-скоро всички в днешно време са супер „чувствителни“
мой: кажи на някого ‘не’ и ще те изкарат хитлер едва ли не :Д
аз: може ли да цивитрам това в блога, ще пасне с някоя тема
аз: рядко чувам нещо умно от хората
мой: давай, не се срами въобще :Д и да не ти пука че ще ‘засегнеш’ някого…
аз: иде ми да нарека хората „Едип“ таквиа чуствителни хора
мой: аз обикновено на майтап яко го обръщам, когато някой започне да се оплаква че съм го засегнал :Д в доста случаи продължавам да сипвам масло в огъня 😀
мой: изпитвам едно такова удоволствие от това :Д

Демокрация

Участвах в една организация, която направихме за трети път тази година. Самото нещо, не е нищо сложно, Дадохме на хората да гласуват кошници(различни пакети с по няколко продукта). Кошницата, която получи най-много гласове, щеше да бъде избрана и да процедираме с покупка и следващите стъпки. Ако има N на броя хора, то има поне N + 1 мнения и като почнат да предлагат нови кошници. На всичко отгоре не мислят дали тяхното предложение е подходящо за случая. Решение: направихме това, което реши ядрото. Благодаря им на хората за участието ала ако слушахме всички, накрая щяхме да хванем дедовия. Такива случки намаляват желанието ми да участвам в организации и не знам дали ще участвам в четвъртото издание през 2018-та.

Даванка

Хората мислят, че отчасти животът е играта „Даванка“ и дават акъли на килограм. Тука ще изключа родителите, тъй като по подразбиране те са шампиони в тази игра и дават най-вече на децата си съвети за всичко.
Миналата година ми даваха акъла да съм по-искрен с хората. Реших да ги послушам и сега по-малко хора ме харесват като съм искрен.(Благодаря за съвета даден до двете кръгли маси в една случайна кухня).
И тази година пак ми даваха акъли, но най-вече тежи съвета какво да не ям и пия. (Продължавам да ям и пия какво искам, знаейки колко са вредно(все пак не съм толкова глупав колкото изглеждам)). Разбирам, че ги е грижа за мене и харесвам точно тази малка групичка от хора, но няма как да ги слушам. Както не слушам и други съвети, защото хората които ги дават, забравят нещо фундаментално за комуникацията.
PS: Има една колежка, която вместо съвети, даде ми ракия, едно огромно „Благодаря“ на нея 🙂

Аз съм Министъра на транспорта,
не им правя път.
Преди се цензурирах,
но с’я моат’ се ****!

Накратко

Аз съм глупав човек и не знам много. За хората още повече не знам. Заради това и не съм добър манипулатор(Колко тъжно за мене). Но знам, че „хората са глупави, това е отговора, мога да ви го кажа и ме боли …“. От припаднали бабички по време на летните жеги до самовзривяващи терористи, минавайки през хора, наранени при опити за екстремни селфита, и хора, предизвикващи войни – това е единственото обяснение. И аз, и ти, драги ми читателю, глупави сме(без значение дали го искаме или не) и ако ограничим глупавите действия, всичко ще е наред. Иначе човечеството ще хване дедовия и нещата ще се развият като във филмите за бедствия 🙂 Бъдете по-малко глупави, тъпи и тн.

Менторско племе

До октомври-ноември бях част от племето на Плоския камък, където работих над 3 години. В един момент видях, че липсва хармония между даването и получаването между мене и племето в професионално отношение и реших да се поема по нов път. Раздялата не беше лесна, но нужна. От колегите получих много красив подарък, но и аз ги изненадах с речта, която подготвих, която беше хумористична за да прикрие емоциите ми(накрая имаше вероятност да се разплача като Хер Шиндлер в края на филма). Вече съм в племето на Менторите и съм доволен във всяко отношение.

Създаване

Цял живот съм се занимавам със създаване. Като малък правих опити за рисуване. Като пораснах малко почнах да създавам филми, използвайки играчките. Всичко това по неосъзнат начин.
В далечните студентски години почнах да се занимавам с оригами. Много приятно занимание, с което превръщам хартията и енергията в нова форма на съществуване.
Тази година почнах пак да правя оригамита.
Друго мое конструктивно занимание е писане на свободни кратки текстове(да, знам, пълен shit са).

D u ∆ l i t y

Чудите са как едновременно съм ядосан и изпълнен с конструктивен огън? Как мога да съм и положително и негативно настроен? Как мога едновременно да обичам хората и да искам да ги нашляпам? Дуалистичността е отговорът, който търсите, сладури и сладуранки. Самата природа е дуалистична, стига да си отворите очите и ще видите.
PS: Поздрави на Captain Murphy и Летящия Лотус

(тука за финал бях написал нещо по-така ама после си направих сметка, че аз съм Батман, ама и точилката на Жената Чудо е точилката на Жената Чудо и реших да не ритам здравната си книжка :))

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s